четвъртък, 3 октомври 2013 г.

За вас, които чакате да ви дойде. (Клиентът)

Той, господин клиентът е една мравка, давеща се в потока от предложения, информации и покани.

Той клиентът е същият объркан в ежедневието си човечец (независимо дали е професор, работник или медицинска сестра), който наивно се опитва да разбере къде се продават хубави ябълки на целия този шумен и безскрупулен пазар.

Че човек сам не може да намери вярната посока и точния адрес, при повече от две предложения, го доказват редица събития от последните два века.
Работниците се почувстваха като диктатори, защото Владимир Илич пламенно размахваше каскета и им обещаваше диктатура на пролетариата. Каква ирония, нали ( но чак сега)!

Германците тръгнаха след Адолф, защото той държеше най-пламенните речи и даваше най-примамливите обещания за жизнено пространство, докато разумната аристокрация цъкаше зад пердетата.

През 2007 г, когато банковата олигархия у нас реши да продаде на едри пакети скъпите си кредити, всички се радваха на бума. А тя (олигархията) знаеше, че ще дойде този момент да си купи обратно жилищата на безценица. А изгорелите очакват правителството да ги защити от съдии-изпълнители и затрупващи ги лихви.

Когато рекламата ви продава Дачиа Логан, имате чувството, че ви продават колата на Батман, но пригодена за граждански цели. Когато ви препоръчват Орбит имате чувство, че ще си вземете нова самоличност с перфектна зъбна фасада.

Уви, животът не е само усмивката на Хайди Клум. Той е пълен с кариеси, скъсани тапети, чукащи шарнири и куп други „производствени” недостатъци.

НО ДА ЗАБРАНИМ ЛИ РЕКЛАМАТА?
Политическата и търговската реклама си приличат в целите – те търсят клиенти. Можеш да се убиеш както със свастика, така и с Рено. Но може и да живееш добре – в същото Рено или в режим на Труман.

ЗАЩОТО РЕКЛАМАТА ПРИВЛИЧА КЛИЕНТА, а продуктът го задържа. Или разочар